Posts filed under ‘Психология и сексология’
Новото издание на ДСН отново повдигна дебати в американската психиатрия
Американската психиатрична асоциация (АПА) подготвя петото издание на своя Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства, по-известен с абревиатурата DSM (ДСН). Той ще бъде публикуван след най-малко три години, но вече стана повод за разгорещени дискусии върху потенциалните нововъведения в списъка и класифицирането на психичните проблеми.
Дали натрапчивото пазаруване е психологически проблем? Дали децата, които продължително странят от определени образи и звуци страдат от сензорни проблеми или от липса на внимание? Трябва ли и кои фетиши да се считат за психично отклонение?
Последствията от тези и подобни въпроси, както и евентуалните им отговори в DSM-V, ще имат влияние върху такива сфери на живота, като застраховките, научните изследвания, както и върху психологическата идентичност на отделните хора за години напред.
Нанси Чодороу и една съвременна психоаналитична теория за хомофобията
Предлагам ви тук текста на реч, изнесена пред публичен форум за хомофобията на Американската психоаналитична асоциация през 1998 г. от д-р Нанси Чодороу.
Името на Чодороу отбелязва едно от най-съществените женски и феминистки присъствия в модерната американска психоанализа и социология. Тя бе сред тези, които зададоха един нов курс на сцената на най-консервативното течение в психологията с книгите си „Възпроизвеждане на майчинството: психоанализа и социология на родовия пол” (1978) и „Феминизмът и психоаналитичната теория” (1989).
След разчупването на хомофобната примка в американската психоанализа от страна на Ричард Айзай през 80-те, настоящата реч на Чодороу идва като естествено продължение на пътя на преосмислянето — от теоретизиране етиологията на хомосексуалността, към теоретизиране етиологията на предразсъдъците и агресията спрямо хомосексуалните хора в една освободена от патологизираща лексика атмосфера.
Настоящият материал е основан на анонимен превод от Психиатрия на хомофобията. Огромни благодарности за редакторската подкрепа от страна на Николай Атанасов.
Приятно четене!
Обрязването не предпазва от ХИВ мъжете, които правят секс с мъже
Мета-анализ на 27 случая от Африка през 1999 година накараха някои учени да вярват, че обрязването намалява с 60% риска от заразяване с ХИВ при необезопасен полов контакт между жена и мъж.
Актуален анализ на данни от 53 567 мъже, които са правили секс с мъже (МСМ) от САЩ обаче показа, че честотата на ХИВ не е забележително по-ниска сред тези, които са обрязани.
Журналът на Американската медицинска асоциация подчертава, че е необходима още работа за получаване на категорични изводи.
Щатският екип от Центъра по контрол и превенция на болестите в Атланта е обработил данните на 53 567 МСМ, 52% от които са били обрязани. Нивата на ХИВ сред обрязаните са по-ниски, но не толкова значително, колкото се вярваше досега.
UNAIDS: ХИВ и мъжете, които правят секс с мъже
„В контекста на епидемията от ХИВ сексуалните контакти между мъже заслужават особено внимание, защото могат да включват анален секс, който когато е незащитен носи много висок риск от инфектиране с ХИВ.” С тези думи ни посреща уеб страницата на UNAIDS – България. Бр. 2 на техният онлайн бюлетин е посветен на ХИВ и мъжете, които правят секс с мъже.
„Мъже, които правят секс с мъже е едно ново понятие, което, така звучащо на български, е много подходящо. Има безкрайно много хора, които правят секс с партньор от същия пол. Тях самите, ако ги попитате, как се самоопределят в никакъв случай няма да кажат, че са хомосексуални или бисексуални. По-скоро се определят като хетеросексуални, които са имали някакви инцидентни контакти със същия пол. В България по-лесно би се възприело понятието мъже, които правят секс с мъже, отколкото да кажеш за някой, че е бисексуален, хомосексуален или гей”, коментира Дим Дуков в интервю за изданието.
UNAIDS е програма на ООН за предпазване от ХИВ/СПИН. Тя обединява усилията и ресурсите на 10 организации от системата на ООН за подпомагане на отделните страни в предотвратяването появата на нови случаи на ХИВ-инфекция, полагането на грижи за вече инфектираните хора и намаляване на въздействието на епидемията.
Сексуалните практики между мъже често включват анален секс, който когато е незащитен носи много висок риск от инфектиране с ХИВ за приемащия партньор и значителен риск от инфектиране за проникващия партньор.
Рискът от инфектиране за приемащия партньор при незащитен анален секс е няколко пъти по-висок отколкото е рискът за приемащият партньор при втория по риск сексуален контакт след аналния – незащитеният вагинален секс с ХИВ-инфектиран мъж. Причината за това е чисто физиологична – стените на ректума за тънки и могат да бъдат лесно наранени и разкъсани. Дори и съвсем малки наранявания са достатъчни, за да позволят на вируса да навлезе в организма. Но дори и без да има наранявания, се предполага, че естественият имунитет срещу ХИВ на клетките на стените на ректума е по-нисък, отколкото е този на клетките на стените на вагината. Наличието на други нелекувани полово предавани инфекции, като сифилис, гонорея и хламидии, допълнително увеличават риска от инфектиране с ХИВ. Често полово предаваните болести, локализирани в ануса и ректума, протичат асимптоматично.
Рискът от инфектиране с ХИВ за проникващия партньор при незащитен анален секс, макар и по-нисък от този за приемащия партньор, остава значителен, като вирусът може да проникне през уретрата (отвора на върха на пениса) или през наранявания, ожулвания или възпалени места по пениса.
Незащитеният анален секс е най-високо рисковата сексуална практика по отношение на инфектиране с ХИВ и други полово предавани болести. Анален секс широко практикуват и хетеросексуалните двойки – 1/5 от хетеросексуалните жени, като при 6.7% от хетеросексуалите двойки това става поне веднъж месечно. Описаният риск по-горе за приемащия и приникващия партньор е абсолютно същият и в случаите, когато незащитен анален секс се практикува между мъж и жена.
Информация като тази могат да бъдат намерени в множеството полезни статии и интервюта на страницата на организацията. „В България към 31.12.2007 г. официално в Министерството на здравеопазването са регистрирани общо 815 ХИВ-позитивни лица. Броят на новорегистрираните през 2007 г. ХИВ-позитивни лица е 126, от които 105 мъже и 21 жени. Анализът на данните показва, че 83% от новорегистрираните са мъже и 17% – жени. 18% са мъже, които са съобщили, че са имали сексуални контакти с мъже.”
Не пропускайте да посетите страницата на UNAIDS – България и да изпратите линк към нея на всички свои приятели и познати!
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Докато религиозните и психологически тези, заемащи, така да се каже, анти-хомосексуални позиции, са лесно оборими и по-точно разобличими, то биологическите и в частност еволюционни въпроси свързани с хомосексуалността на пръв поглед изглеждат труднооспорими. Тезата, че хомосексуалното полово поведение е неестествено и противоречи на природните закони не е нова. И по всичко изглежда е най-стабилната и адекватна анти-хомосексуална позиция. Проблема тук обаче се заключава по-скоро във ваденето на генерални изводи и прибързани заключения от въпроси, върху които се теоретизира волно, ала слабо се прилагат емпирични доказателства. Още повече — подходът на посочване на дадени принципи у дадено мнозинство като базисен критерии е фундаментално ненаучен, както ни показа Карл Попър още с изтъкването на емпиричната фалсифицируемост за главен критерий за отличаване на научната от ненаучната теория.
Тук представям превода на статията „Хомосексуалността: парадокс на еволюцията“ на Престън Хънтър. Макар част от информацията в статията да е остаряла и въпреки известните недостатъци и грешки в изложението, тя представлява една чудесна база за разглеждане на този действително рядко обсъждан проблем — еволюционното обяснение за хомосексуалната ориентация.
(още…)
За нормалността
„Нормално” е една от най-специалните категории, с които хората боравят, когато искат да изразят възгледите си за света около тях. За много хора е повече от лесно да посочат кое е нормално и кое не е. Проблемът тук, обаче, се крие в това, че понятието на всеки един за нормално е строго индивидуално и зависи от специфични за индивида фактори.
И въпреки това в някои области са се правили, правят се, а по всичко изглежда, че и занапред ще се правят опити нормалното, въпреки своето непостоянство и абстрактност, да бъде поставяно като еталон и етикет за качество и приемливост. Това — сами се досещате — е голям проблем в много отношения и за много хора.
Мнозинството жители на тази планета към настоящия момент определят хомосексуалността като ненормална. Вероятно всеки един има своя причина за това. Дори много хора на науката го правят. Ако се заемете обаче да търсите научно определение за това що е нормално, може би като мен ще срещнете известни трудности…
(още…)
Оргазмът няма последната дума
„Не съм гей, ама когато гледам гей-порно много се възбуждам и искам да пробвам с мъж…” Днес попаднах на тази изповед и тя ме провокира да преведа тук първата от две статии засягащи една крайно любопитна тема — хетеросексуалните, които изпитват сексуална възбуда от собствения си пол. За някои това може да звучи фантасмагорично и налудничаво, но то е факт. И предвид, че не съм попадал на материал по въпроса на български език, сметнах за необходимо да запълня тази празнота.
Авторът, Джо Корт, е психотерапевт, написал няколко мотивационни книги по популярна психология свързани с подобряване социалната приспособимост на хомосексуалните. Корт е професор по куиър науки в щатския университет за социални работници в Уейн.
Внимание: Настоящият материал е авторски превод, чийто оригинален текст се ползва с разрешението на самият автор. Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз, което означава, че материала може да бъде копиран свободно, но само при изрично споменаване на източника, при некомерсиални условия и без право на промени, преработки и надграждания. За повече информация можете да потърсите контакт с мен тук.
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.
Бърнард Шоу
Реших да продължа педалските си разсъждения и да изложа настоящото въведение в това, което по-нататък, в друга статия, вече ще наречем с конкретен термин и ще разгледаме от по-психологическа гледна точка. Въпреки че в настоящото заглавие слагам ударение на психологията, тук аз по-скоро ще разгледам етичната страна на въпроса, като следствие на една проблематична психологическа динамика.
Зная, че ще се намерят много хора, които ще реагират крайно агресивно спрямо определянето на психологическите предпоставки за това поведение, като „проблематични”. Причината е, че въпросното поведение като че ли е налично сред мнозинството българи (и не само българи) и те го приемат като нещо, което е не просто нормално, но понякога и необходимо.
Аз пък ще покажа, че това поведение, което често пъти се подплатява с авторитета на религиозната позиция, е пример за всичко друго, но не и за смирение и религиозни ценности и по същество е чиста проява на примитивна омраза. Заедно ще замерим етическите му стойности и ще разберем защо то е симптоматично за състоянието на българското общество въобще.
Ще поставя началото със следния въпрос: Какво кара едно 15-годишно момче да каже следното (нецензуриран текст!):
pedali shte vi ubiq veeee mangali smotani t1pi putki mrete samo boi moe vi opravi ama mn zdrav da nemoete da mr1dnete da vi sh4upqt racete i krakata zaslujavate
Цитата е взет от коментар към клип, от един известен български уеб сайт за споделяне на видеофайлове. Боя се, че в тая и подобни на нея реплики (и позиции) се крие един голям и не маловажен проблем. Тук някои ще потърсят извора му в упадъка на ценностите сред българските младежи през годините на прехода. Други ще го потърсят в слабото образование. Трети — с цялостното избледняване на културния живот у нас. Четвърти ще потърсят причината в Тодор Живков. Пети у Иван Костов. Шести ще обвинят турците. Седми циганите или пък ЕС и НАТО. И т.н. Някои пък няма да видят въобще проблем. Напротив — ще подкрепят казаното с две ръце, събирайки съчки за кладата.
Аз пък ще потърся причината в първите седем години. Ще потърся причината в домашното огнище. Ще потърся причината в така ревностно пазените от националисти и патриотари „традиционни семейни ценности” на българина. И се опасявам, че най-точно от всички ще напипам пулса на проблема. Защото предразсъдъка е проблем, мотивиращ проблематично поведение, което понякога води и до физическо осъществяване на изказаното горе уж невинно намерение. А това вече не е просто проблем. То е голям проблем.
(още…)
In memoriam… Ивлин Хукър
Понякога е достатъчно да направиш нещо малко (не особено жертвено), за да станеш Голям. Но дори с най-малкото пак можеш да бъдеш велик, щом си успял да надскочиш своето време. В средата на миналия век една жена успя да пробие със светъл лъч гъстите и черни облаци в областта на психологията, която бе задушена от смога, наречен психоанализа. С една малка статия тя успя да разклати монолитния гигант с неговите собствени оръжия. И така даде своя принос в разбиването на един от най-големите научни митове — че хомосексуалните са хора, страдащи от психично разстройство. Името на тази жена е Ивлин Хукър.
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка
Нерядко може да бъде чута теорията, че съществува връзка между хомосексуалността и педофилията. Това твърдение често пъти е поддържано от дясно ориентирани и/или религиозни организации, които в исторически план винаги са били идеологически ангажирани с анти-хомосексуална пропаганда.
Според някои гей организации причина за поддържането на това твърдение (естествено отричано от тях) е фактът, че темата за педофилията и безопасността на децата е подчертано чувствителна и по този начин силно предубедени организации и институции се опитват да дискредитират общественият образ на хомосексуалният мъж (по традиция се твърди, че съществува връзка между педофилията и мъжката хомосексуалност).
От своя страна организациите, ангажирани със „събуждане на общественото внимание“ дебело подчертават, че позицията им е научен факт, че съществуват редица очевидни доказателства и е крайно необходимо децата да бъдат предпазени от назряващата опасност. По този начин се оправдават опитите да бъде забранено на еднополовите двойки да отглеждат деца; да работят професии, свързани с деца (учители, детегледачи и пр.); да бъдат ограничени по необходимост и други граждански права на хомосексуалните, например категорично да им бъде отказано правото на брак; и пр.
Тук ще обясним имат ли почва подобни твърдения и на какви доказателства почиват те, предвид, че това очевидно е въпрос от първостепенна важност за емоционалното, а понякога и физическото здраве на подрастващите.
Постове
Stalik.wordpress.com 
Последни коментари